Начало Експресивно

По време на срещата с читатели в морския град той разказа още за причините да се върне към писането след дългогодишна пауза, както и как това го е променило.Основната история в „Ти, подобие мое“ проследява учител, който бива уволнен и изключен от обществото, защото е проявил състрадание към ученик в един антиутопичен свят, в който обществото е обявило състраданието за недъг и престъпление, а основен разказвач в романа е самият Бог. Периодът, в който се развива действието, макар и антиутопично, не се случва в бъдещето, а е ситуирано във времевата рамка от около година и половина назад - между пандемията и нахлуването на Русия в Украйна.Бимбалов коментира, че с книгата иска да каже нещо важно, което е научил за хората и което се надява неговата дъщеря и днешните деца въобще никога да не разберат.

"Едно от основните послания, които отправям с тази книга, е признай злото в себе си, за да го победиш." Това заяви писателят, общественик и рекламист по време на премиерното представяне на най-новия си роман "Ти, подобие мое" в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас. По време на срещата с читатели в морския град той разказа още за причините да се върне към писането след дългогодишна пауза, както и как това го е променило. 

Изданието на "Сиела", чиято премиера в София бе в края на септември, вече бе обявено за едно от най-търсените нови заглавия на книжния пазар у нас около десет дни след излизането си. Бимбалов коментира също, че българистът проф. Мари Врина във Франция, която е била сред първите читатели на книгата, вече търси начини тя да излезе на френски език, но още не знае дали това ще стане.

Основната история в „Ти, подобие мое“ проследява учител, който бива уволнен и изключен от обществото, защото е проявил състрадание към ученик в един антиутопичен свят, в който обществото е обявило състраданието за недъг и престъпление, а основен разказвач в романа е самият Бог. Периодът, в който се развива действието, макар и антиутопично, не се случва в бъдещето, а е ситуирано във времевата рамка от около година и половина назад - между пандемията и нахлуването на Русия в Украйна. 

Бимбалов коментира, че с книгата иска да каже нещо важно, което е научил за хората и което се надява неговата дъщеря и днешните деца въобще никога да не разберат. "Аз съм странен вид идеалист. Обикновено идеалистите изпитват носталгия по миналото, а аз съм склонен да идеализирам бъдещето. Мечтая си то да изглежда леко несръчно, може би малко нескопосано, но много истинско и направено сякаш от нейните детски, чисти ръчички. Затова и тази книга не е антиутопия, макар навсякъде да се рекламира като такава. Антиутопиите се пишат от авторите, за да успокоят читателите", заяви писателят. Той допълни още, романът разказва и за събития от последния век, в който технологичният прогрес е напреднал неимоверно и това е променило хората. 

За избора да използва гласа на Господ като своя глас на разказвач той заяви: "Някои казват предизвикателно, други – скандално, трети – богохулно, но всъщност единственият начин да призная нещо беше да го погледна толкова встрани, че да няма по-встрани от този поглед. Затова реших Бог да говори в тази книга. Реших, че той трябва да ни каже нещо важно по този начин, с тези изразни средства и не винаги, говорейки нежно или с любов, а по-скоро обяснявайки кога и къде сме сбъркали. Това обаче е по-скоро самопризнание, а не критика. Ако е критика, то е самокритика", коментира Бимбалов.  

По думите му "Ти, подобие мое" говори и за това как ние хората сме измислили 4000 религии, за да раздадем Господ като натрошена амфора. "Не мисля, че начинът да стигнем до Бог, е непрекъснато да го принизяваме до нас, а точно обратното", допълни още Радослав Бимбалов. Той коментира също, че една от основните дилеми в романа е кой кого е сътворил - дали ние сме подобие на Създателя, или той е наше копие. "За щастие тази книга не дава отговори и никоя не бива да го прави. Тя по-скоро отваря прости въпроси, които всеки от нас има в себе си, и ги подрежда по един, надявам се, адекватен начин. В края всеки сам ще достигне до моя прост извод какво е всъщност Бог и колко е важен той за нас, без значение дали вярваме, че той ни е сътворил от парче кал, или смятаме, че сме продукт на еволюцията."

Затова и според Бимбалов това не е книга за религиите, а за хората, и за това какво се е случило с нас през последния век, в който тръгнахме да правим машините по свой образ и подобие и как междувременно в този процес ние самите се превърнахме в такива.

"В тази книга разказвам като антиутопичен елемент как в този процес ние сме загубили състраданието като чисто еволюционен ефект, защото според Дарвин оцелява не най-способният, а най-адаптивният. Днес дотолкова сме променили средата, в която живеем, и сме я запълнили с насилие и жестокост, с ненавист и евтина омраза, че тя е станала непоносима за нас. Единственото, което можем да направим, е да се адаптираме към нея и да започнем да чувстваме по-малко. Както се казва – да претръпнем към новините, в които постоянно чуваме за стотици убити в поредната война и това вече е статистика, която не ни докосва кой знае колко много. В книгата това е естествен процес, който Господ обяснява чрез теорията на Дарвин, на когото е почитател", каза писателят. 

Говорейки за прототипите на своите герои, сред които основният е Тийчърът - учител по английския език, Бимбалов коментира, че изборът на професията му не е бил случаен. "Учителите са втората най-важна крачка на всеки от нас в обществото след семейството. Затова трябва да ги пазим и да изискваме повече от тях. Нашият най-голям враг не е някаква заплаха, която е геополитическа или сблъсъкът между либерали и консерватори. Най-голямата опасност, която ни заплашва, е простащината. Обичам да казвам, че организираната простащина в България е по-организирана от престъпността. За съжаление, допуснахме тази простащина да завладее всички медии, политиката и какво ли още не. Срещу нея можем да изправим единствено и само просвета – това е комбинация от образование и култура и може да се случи чрез учителите и хора, които да имат по-дълъг хоризонт на управление", допълни той. Според него именно просветата и бъдещето на децата ни е единственото, което може да ни обедини като българи и да ни извиси над всички наши отделни различия, които са накълцали обществото ни като салата. 

Бимбалов разказа още, че не е подозирал, че тази неспособност на учителите да проявяват състрадание към учениците ще се възпроизведе в реалността ни още сега. Той обясни, че визира измененията в закона за образованието, заради които преподавателите ще бъдат подсъдими или най-малкото ще се страхуват да помагат на свои ученици, ако те им споделят, че имат проблем, свързан с тяхната сексуалност.  

За своята подготовка при писането на романа Радослав Бимбалов обясни, че е била обогатяваща, защото е прочел не само основни религиозни книги като Библията и Корана, но и много от философите като Кант и Ницше. Прочел е и много документалистика, сред която попадат репортажите на журналисти за събитията в Прага през 1968 г. Гледа и филми за Хитлер, чиито пътувания са добре документирани от големия телевизионен екип, с който пътува. В тях обаче писателят търси да опознае и разбере основно погледите на хилядите хора от площадите, които са доброволно там, за да се преклонят пред Хитлер. 

"Беше ми важно да видя тези хора и си дадох сметка, че това сме и самите ние. Всеки един от нас може да бъде в тази тълпа. Най-страшното за мен е, че т.нар. банално зло не е в тези, които можем лесно да посочим или нарочим като злодеи, които да премахнем. Злото е във всеки един от нас и затова посланието ми с тази книга към всеки е: Признай злото в себе си, за да го победиш", каза писателят. 

За него лично една от големите промени, които му носи написването на романа, е изводът, че "през последните 15 години се изправям редовно в публичното пространство, борейки злото, и си дадох сметка, че скачайки срещу злото, аз се превръщам в зло. По този начин обаче няма да се получи. Много се надявам да намерим път към доброто в себе и с него да се опитаме да подходим към злото. Звучи наивно, алтруистично, нереалистично, но ми се струва, че е крайно време да потърсим диалог с другите, които наричаме зли, защото те са хора като нас и в някакъв момент са били запленени от злодей, зад когото са застанали", каза авторът. 

Според него нашата съпричастност днес е все по-евтина и лицемерна, особено когато е през социалните мрежи. "Дарвин, когото доста цитирам, е казал, че състраданието е ключов момент за нас като вид, защото то ни е помогнало да оцелеем. Затова и вярвам, че няма как нашето състрадани истински и завинаги да изчезне. Ако не се самоунищожим, то ще продължи да е някъде там, просто трябва да му дадем път и да не го затрупваме с лицемерие и бездушие", смята Бимбалов. 

Писателят разказа, че отключващ момент за написването на тази, а и предходната му книга "Екстазис", е мигът, в който той умира. Обясни, че преди няколко години преживява ситуация, в която сърцето му спира за няколко секунди. "Беше нелепо, но аз за кратко се пренесох отвъд. Оказа се, че отвъд е много бяло и леко, но цялата тежест на Земята там я няма. След като се върнах обратно, отношението ми към живота като цяло някак се промени. Осъзнах, че е важно какво правим, докато сме тук, а не да разчитаме на онова, което всички религии ни обещават за отвъд. Онова там е просто красотата и изяществото на това да отсъстваш." 

Дългата пауза между първата му книга, която излиза през 1998 г., когато той е на 25 години, Радослав Бимбалов обясни с осъзнаването, че не е готов и че на тази възраст човек не трябва да пише проза, тъй като още не познава достатъчно добре хората. "Трябваше ми и много време да се науча и да пиша по-добре. Мина голям период, докато се престраша да издам нова книга – това беше сборника с разкази. Междувременно обаче не спрях да пиша. Правя го ежедневно, непрекъснато. Някои казват, че съм се разбързал с издаването на два романа в две последователни години. Просто имам дисциплина на писане. Научил съм се да ловувам думите и да не чакам вдъхновението да дойде. Това е резултат и от трийсетте години опит в рекламата, където си притиснат от срокове и нямаш време за губене", разказа още писателят. 

На въпрос какво мисли за съвременната литература, той отговори, че според него литературата отново става модерна, дори и сред младите и сме длъжни да се съобразим с начините, по които те предпочитат да я консумират. "Няма друго изкуство на света, което да създава толкова въображение като писменото слово", коментира той.  

В рамките на шегата, но и не съвсем, Радослав Бимбалов заяви също, че е притеснен за бъдещето на изкуствения интелект, защото той се развива, обучавайки се от нас. "Започва да затъпява, учи се да лъже и това са все неща, които учи от нас. Опасявам се, че за него процесът може и да е обратен. Тъжното е, че той бива използван безогледно в момента. Между другото, и за създаване на книги", каза също писателят, който като рекламист оприличи изкуствения интелект и като "прекрасен нов колега в офиса, който не страда от махмурлук, никога не се кара с гаджето си, никога не се преуморява. Трябва да го използваме като наша трета ръка."

Макар в книгата да пише за технологичната революция, Бимбалов е убеден, че се намираме в края на това бурно технологично развитие. "Това е хубаво, защото тогава ще спрем да се опитваме да приличаме на машини и ще се обърнем отново да видим какво човешко е останало в нас и как да го извадим. В сблъсъка между човек и машина победители трябва да излезем ние, защото машините не могат едно нещо и никога няма да го могат – това е да чувстват", каза писателят. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Експресивно

Алжирски съд одобри първата от двете подадени жалби срещу френско-алжирския писател Камел Дауд, носител на тазгодишната награда "Гонкур", и съпругата му, която е психиатър, обвинени, че са използвали историята на пациент за отличения роман "Хурии" (Houris), пр ...

Ангелина Липчева

Експресивно

Речникът на Кембридж избра "манифест" за дума на 2024 година, след като знаменитости като певицата Дуа Липа и гимнастичката Симон Байлс говориха за "манифестирането" (проявяването) на своя успех, предаде Пи Ей мидия/ДПА.  Терминът, който набра популярнос ...

Валери Генков

Ангелина Липчева

Експресивно

Повечето ми книги, публикувани досега на български или английски език, са били поетични. Написала съм няколко прозаични книги, но това е първата, която бива издадена. Това каза писателката Катерина Стойкова по повод най-новата си книга "Нокомис". На събитие в ...

Валери Генков

Литературен обзор

Поетеса от Разград Ива Харизанова ще представи днес, 22 ноември, книгата си "Незавинаги" в Търговище. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Петър Стъпов“ в областния град, съобщиха от ръководството на културната институция.  И ...

Добрина Маркова

Подиум на писателя

Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот. Той бе представен от директорката Радка Калчева на честването на 20-годишнината на Американския център, в присъствието на аташето по културата и образованието на Посол ...

Ангелина Липчева

Златното мастило

Валери Генков

Експресивно

Ангелина Липчева

Алжирски съд одобри първата от двете подадени жалби срещу френско-алжирския писател Камел Дауд, носител на тазгодишната награда "Гонкур", и съпругата му, която е психиатър, обвинени, че са използвали историята на пациент за отличения роман "Хурии" (Houris), предаде АФП, като цитира адвоката на ищцата.  "Платихме съдебните такси, което означава, че жалбата, подадена в град Оран е приета&ldquo ...

Литературен обзор

Ангелина Липчева